All posts by Vladimir Dzhuvinov

JSON-RPC 2.0 Software Updates

Today I released slightly updated versions of my JSON-RPC 2.0 software implementations – the minimalist “Base” Java package as well as the sister console client package.

This web protocol seems to be gradually receiving more attention, but adoption is still relatively slow. My explanation for this lag is that designing and coding your own ad-hoc JSON-based data interchange scheme is quite easy. There are, however, good reasons to consider the more standardised approach:

  • If you have an environment with multiple applications and services using JSON to pass data, adopting a single standard protocol among them can make maintenance, interconnectivity and deployment of new web applications easier.
  • If you provide services to the web or sell web-related software, offering a standard interface can make your product more attractive to clients.
  • Finally, why reinvent the wheel? The JSON-RPC protocol is well tested and relatively settled now, and there’s existing software for it too.

If you need help, the central JSON-RPC forum is at http://groups.google.com/group/json-rpc

Една нощ под връх Бездивен

Най-гостоприемните хора живеят високо горе в планината. Петък вечерта с колегата Ножаров замръкнахме точно на билото до връх Бездивен, където с повече съобразителност и немалко извънземен късмет попаднахме на единствените живи хора в района, последното семейство животновъди в иначе изоставена махала. Та тези хора не само че предложиха да ни приютят за през нощта, но и ни приготвиха царска вечеря и закуска, че и с подаръци ни изпратиха дори! И макар да имаше езикова бариера помежду ни си изкарахме една невероятна вечер. Единствено съжалявам за другите такива планинци, които ги няма там сега, отчуждени и изгонени от нашата страна. До т.нар. “възродителен процес” в околността са живели 19 семейства.

По въжения мост между селата Дъждовница и Сухово
На яз. Кърджали срещи полуострова на крепостта Патмос
Изгрев над колибите на Бездивен където нощувахме при овчарите
Спускането от връх Бездивен към долината
Над река Боровица

На първа планинска с велоклуб Крива спица

Отпечатано в октомврийския брой на сп. Туризъм и Бизнес. Текст: Владимир Джувинов. Снимки: Владимир Джувинов, Владимир Русев, Росен Попов, Стефан Андонов

На Дяволския мост
На Дяволския мост

Пореден напън над педалите. Колелото едва пълзи нагоре по стръмната горска пътека. На първа планинска скорост съм, по-леки предавки не останаха, а краката ми вече са омекнали като разварени спагети. “Ще се бута май”, чувам аз колегата до мен. Това обаче никак не ни плаши. Всъщност, бутането е една съвсем рутинна част от планинското “колоездене”. Виж, мъкненето на колелото на гръб нагоре по сипей осеян с поддаващи камъни – това вече може би е неприятност!

Дърветата се разтварят и нашата вело дружина излиза в светлината на приказна поляна огряна от лятното слънце. Спираме да си поемем дъх, докато очите попиват гледката. Някъде там долу в равнината се вижда града. Суетата и забързаността на ежедневието обаче изглеждат толкова далечни и незначителни сега. Не мисля за нищо, усещам единствено как свежия горски вятър гали разгорещеното тяло. И се чувствам щастлив.

Всеки любител на планинското колоездене си има своята предистория. Аз се захванах преди пет години, главно за разтоварване, особено след някой психо ден на работа. Купих си добре запазено колело втора ръка за 160лв. и започнах да карам из близките гори и баири. Аз и преди обичах да обикалям планините и веднага установих, че колелото има две значителни предимства пред ходенето пеша. Първото е най-вече практично, а именно че на две гуми за един ден могат да се покрият в пъти повече разстояния и следователно забележителности. Второто откритие – това беше голата емоция от скоростта и хвърчането по пътеките, нещо което бързо се превръща в страст. Носете си каска обаче!

Напредъкът по принцип идва постепенно. На мен в началото дори късите наклончета по гладко шосе ми се виждаха мъчителни. Но само след няколко месеца редовно каране започнах да усещам, че вече мога да се справям с все по-дълги и тежки карания. Година по-късно се престраших да участвам в двудневен 200км велопоход в компанията на по-опитен приятел от фирмата. Това беше едно незабравимо изживяване, което ни преведе през гори, езера и китни селца (а може би трябва да добавя и кръчмите). След него вече бях изцяло спечелен за каузата планински колоездач.

На момчетата от пловдивската “Крива спица” попаднах благодарение на модерното чудо интернет. Дотогава чумеех предимно сам из планината, което вече беше започнало да ми дотяга. Нуждаех се от компания. Затова каква радост беше да открия сродни души – както за летене по горските пътеки, така и за миговете на философска равносметка и релакс на по бира в края на деня.

Всеки неподправен любител на планинското колоездене може да намери местенце при “Кривите спици”, независимо какво точно го кара да потегли с колелото нагоре към гората – дали срещата с природата, спускането на скорост по игриви пътечки, епичните приключения в други измерения, или просто бирата с качамак на финала. Важни са удоволствието и споделеният миг!

Освен карания и излети през свободните дни, “Крива спица” също така провежда по две култови мероприятия през годината. В началото на лятото за приятели на клуба се организира “Перпендикулярна вселена” – четиридневен велопоход, който всяка година отвежда участниците до някои от най-красивите и потайни места на Родопите. През септември пък е време за 24-часовия маратон по планинско колоездене, състезание за доказване на мускулите и волята, където в продължение на един ден и една нощ се навъртат километри по пресечен терен.

* * *

Уеб сайт и форум на “Крива спица”: www.kriva.org

Клубът се събира в Пловдив, всеки четвъртък от 19:30ч в Трабанта (до Коматевски възел)

Високо в Рила
Високо в Рила. Всички планини в България са малко или повече достъпни за колоездене, стига да разполагате с достатъчно кондиция, карачески умения и не на последно място – воля за преодоляване на предизвикателства.
Катеренето с колело, особено когато има неравности и хлъзгав терен, изисква солидна мускулна тяга. При върхови усилия се изгарят по 1000 калории/час и дори повече.
Downhill Крива спица
Карачът, който знае как да си партнира със земното притегляне, може да се превърне в спускаческа машина преодоляваща невероятни препятствия. За да няма играчка-плачка, защитата на главата и тялото са задължителни тук.
Крива спица, Стара планина
По билото на Балкана. За каране из такива места човек трябва да е подготвен за среща с всички планински елементи.
Крива спица, Бездивен
Над язовир Кърджали в Родопите. Колелото е универсален метод за планински туризъм, който позволява изминаване на не малки разстояния – с добро темпо от порядъка на 50 до 100км на ден.
Маратон "24"
“Крива спица” провежда две от най-култовите мероприятия по планинско колоездене през годината - “Перпендикулярна вселена”, многодневен велопоход из най-красивите кътчета на Родопите, както и състезанието “24”, денонощен планински веломаратон за проверка на най-издръжливите.
Крива спица, Таратор
След тежкия ден е време за почивка и раздумка. Наред с бирата, тараторът има солидно присъствие в менюто на “Кривите спици”.