Отново на Бездивен

На Гергьовден спонтанно реших да оставя всички празнични трапези и шумотевици, и заедно с моя колега от Крива спица, Наката, натоварихме колелата и още по тъмно хванахме пътя към язовира на Кърджали. Никога не съм съжалявал да зарежа кисненето и тъпченето у дома на празник като този в полза на един ден прекаран в планината. Така беше и на 3 март тази година, та и на предишния Гергьовден, когато с приятел от Габрово си направихме малък вело тур до Беленташ. Което не знаех още беше, че от трапезата все пак няма да се лишим…

По план в девет сутринта стигнахме до с. Дъждовница на северния бряг на язовира. Оттам се качихме на колелата, доста добре екипирани с резервни гуми заради множеството трънаци из района, и започнахме с яко спускане по пътечката към въжения мост. Продължихме карането си по пътечки и пътища покрай горната част на язовира, като голямата цел за деня беше връх Бездивен.

Тази част на Родопите винаги ме е очаровала. Няма нищо общо със западната, тук е съвсем друга вселена. Невероятните скални образувания, силното присъствие на камъка навсякъде и вдълбаните в него останки от древните хора, оттам идва магнетизма на този край на планината.

Към обяд, след дълго набиване на педали, влязохме и в село Русалско. Тук се отбих в малкото магазинче за да купя подарък за моите любими планинци горе под върха, единствените останали овчари в тамошната махала от десетина къщи, които миналата есен любезно ни приютиха след като замръкнахме с колелата на билото. Те отново ни посрещаха приятелски, а трепезата която бабата приготви за нас, неочакваните гости – такива вкусни и с любов приготвени ястия не бях хапвал от много време насам. Да са ни живи и здрави нашите планинци от Бездивен!

Планинците от Бездивен
Нашите планинци от Бездивен

На сбогуване се замислих. Имаме такива прекрасни хора в нашата страна, но все още допускаме да си избираме политици, които да ни разделят на лагери и да ни владеят, за техните си тесни лични интереси. Да, нашите планинци там горе не говореха добре български, а ние още по-малко турски. Но това никак не беше пречка между нас да се получи една хубава човешка връзка. Мога само да съжалявам за продължаващото откъсване на тези хора в страната ни, както и за всички ужасни предишни политики на асимилация, преименуване и изселване. Трябва да държим на всички нас тук в България, независимо какъв език говорим, в какво вярвяме или как изглеждаме. Вярвам че може да се получи. Просто ако изходим от това, че всички ние сме хора.

По въжения мостНаката на скаличките над язовираПолуостровът на крепостта ПатмосПо пътечките на НакатаГледки-и-и!!!

Завоите на р. АрдаИзкачването към БездивенНаката кара по билотоТук живеят нашите планинци