Защо се състезавам в предварителните избори за Европейски парламент?

Киберсигурност

750 представители ще бъдат избрани за следващия Европейски парламент през 2019. Там ни е нужен поне един експерт по киберсигурност. Защо?

Икономиката, търговията и банкирането в Европа все по-мащабно протичат в Интернет. Нашите социални контакти и много лични данни са там. Демократичният процес също се влияе от мрежата – като се започне от това как се информираме, до преценката кой ще ни служи най-добре във властта. Близо 2 милиона българи решиха на референдума 2015, че и самото гласуване при нас трябва да може да става електронно.

Всички тези области, както и политиките, които правим заедно с държавите от Европа, трябва да бъдат подсигурени и от информационна гледна точка, т.е. защитени от „хакване“. За да живеем спокойно и уверено, без излишна драма.

Брекзит като хакване на съзнанието

Под „хакване“ повечето хора разбират злосторник да влезе и направи пакости в компютъра им. Но „хакнато“ може да бъде и съзнанието на човек, чрез внимателно подбрана и нагласена информация в Интернет.

Едно от най-мащабните подобни мероприятия се случва в дните преди Брекзит референдума през 2016 година. Тогава хиляди хора в социалните мрежи са облъчени с индивидуално подбрани съобщения и образи отчитащи личния им психологически профил. В деня на избора везната вече е достатъчно наклонена и с превес от 1.89% се решава, че Великобритания трябва да напусне Европейския съюз.

Манипулацията е била улеснена от изнасянето на огромен обем лични данни от Фейсбук, подложени на сложни анализи, които да определят на кого и по какъв начин да му бъдат „натиснати бутоните“ с подбрани съобщения. Анализите на данните разкриват скрити взаимовръзки, като например, че мъже харесващи Nike и вафли KitKat е лесно да бъдат предизвикани да гласуват за Брекзит.

Това е класически пример как в ерата на Интернет и социалните мрежи една цяла държава като Великобритания, с на пръв поглед здрави институции, може да бъде „хакната“ и съдбата ѝ да бъде променена за години напред. Това е също и урок защо личните ни данни е добре да бъдат старателно пазени.

Властта на народа в ерата на Интернет

Ефективната власт на народа (демокрацията) се опира на следните условия:

  • Хората да бъдат свободни
  • Изборът за човек, партия или политика да изхожда от обективно информирано решение
  • Колкото се може повече граждани да гласуват

Интернет коренно промени живота ни през последните 20 години. Имаме условията да се осведомяваме и общуваме както никога преди. Това е възможност за ново оживяване на демокрацията. С повече прозрачност е по-лесно да разберем кои политици си вършат работата, и кои не. Дистанционното гласуване ще даде възможност на българи в чужбина, както и на много млади хора, които рядко отиват до урните, да гласуват. А ако тези хора почнат да гласуват, тогава политиците няма да могат да ги пренебрегват.

Ако едно или повече от трите условия за добра демокрация е нарушено, тогава цялата система започва да се разпада. Фалшивите новини и манипулациите могат да подведат хората да направят грешни избори за себе си. Затрудняването на голям брой гласоподаватели е пък де факто изземване на тяхната власт. Ако на достатъчно избиратели им бъдат промити мозъците, или бъдат блокирани от гласуване, тогава има риск държавата да бъде превзета. Ако е намесена чужда държава, говорим за „хибридна война“.

Това ни показва, че демокрацията се нуждае от нов вид защити. Осъзнатият, буден и добре информиран човек е най-добрата и естествена имунна защита. Неговата воля и интерес не могат да бъдат подменени или манипулирани. Това показва и колко важно продължава да бъде образованието и просвещението на хората. Търсачката на Гугъл не отменя тази нужда, даже напротив.

Вторият ред защита са законите. Уви, законите за медиите, които имаме, до голяма степен са остарели и непригодни за ерата на Интернет. Мое разбиране е, че свободата на словото трябва да продължи да се пази като свещено право. Но същевременно да се изисква много повече прозрачност от корпорациите, които движат медиите и социалните мрежи в Интернет. Както и адекватни защити на личните данни.

Предизвикателството за подсигуряването и развитието на демокрацията в 21 век не е малко, и не изглежда да е по-силите на сама държава. Можем успешно да си сътрудничим на европейско ниво, като дебат и технически.

Какво разбирам от киберсигурност?

Не много! Но така ще ви каже всеки експерт, който има понятие от тази област. Информационната сигурност включва огромен брой дисциплини, които е невъзможно да бъдат обхванати от един сам специалист.

От 20 години програмирам, от 8 разработвам софтуер за Интернет сигурност в собствена компания, която обслужва финансовия сектори и други в Европа и Америка. От 6 години участвам в две от световните организации за Интернет стандарти, в специалност сигурност и идентичност – Internet Engineering Task Force (IETF) и OpenID Foundation. „Законите“ издадени от тях обслужват всички компютри и хора по Земята, които потребяват Интернет.

Предимството на Европа е, че тук разполагаме с голям брой експерти и технически ориентирани организации, чиито съвет може да бъде потърсен.

Към светло дигитално бъдеще

Това е една леко мъглява концепция. Обяснена на прост език означава цялата икономика на съюза, както и цялата държава като услуги, да бъдат достъпни на твоя умен телефон. Това е идеалната цел, и ако успеем бързо и ефективно да постигнем това „светло дигитално бъдеще“, тогава Европа ще бъде световен лидер.

До тук съм определено впечатлен от работата на Европейската комисия за отварянето на цели индустрии към Интернет. Професионалната ми работа с PSD2, директивата която изисква всяка банка в съюза да разкрие програмен достъп до нейните услуги, показва силна визия и смелост.

Традиционно ползваме услугите на банките на гише или онлайн. Програмният достъп прави възможно услугите на банките да се достъпват от всякакъв вид мобилни и уеб приложения, както и на тяхна основа да се изграждат нови видове вторични услуги.

Ако има трудности в пълното и идеално реализиране на PSD2, те в момента се дължат на това, че банковите асоциации в Европа са все още доста фрагментирани, а общият вътрешен пазар на банкови услуги е все още повече пожелание. Но посоката е правилна, и в следващите години ще започне да дава резултати.

Разбира се, при прокарването на нови директиви за светло дигитално бъдеще също ще са нужни експертен опит и познания, както по информационни технологии, така и по киберсигурност.

Какво представлява Европейският парламент?

Това е най-демократичният орган на Европейския съюз. Защото избираш пряко кой да те представлява, а ние в България като по-малка държава имаме допълнително предимство. Един глас тук има повече тежест, сравнен примерно с гласа на гражданин от Германия.

Някои ще кажат, че няма много смисъл да се гласува на евроизборите. Но това е заблуда. Защото всичко е много свързано, а отказът от гласуване е отказ от власт. На предните избори 2014 година 217 милиона европейци се отказаха от власт по този начин.

Подкрепям принципното виждане на колеги в Да, България, че на Европейския парламент е добре да бъдат дадени повече правомощия спрямо останалите европейски институции, за по-силна демокрация и по-добър баланс на това, което правителствата прокарват като политики.

Митове и легенди за Европейския съюз

Основният мит и легенда за съюза е, че това е една над-държавна власт, съставена от бюрократи, които само си клатят краката и пренебрегват обикновения човек.

Истинското положение обаче е друго, и то няма да се хареса на много от нас, защото показва че отговорността лежи върху всеки един от нас. Тоест върху мен и теб.

Европейският съюз реално се прави от всички 28 държави, които сме се събрали в него, включително и България. Голямата обща политика на съюза се договаря от правителствата на тези държави. Ако тези правителства са безидейни, не са съвсем компетентни и са стигнали до власт с празни обещания – не очаквайте резултатите на ниво съюз да бъдат впечатляващи. А тези правителства, по един или друг начин, ги избираме ние.

Европейският съюз лесно ще се отърси от общите кризи, когато гражданите в отделните страни започнат по-съзнателно и ефективно да привеждат желанията си за промяна и повече справедливост в работещи решения и избор на подходящи хора във властта.

Привеждане на гнева в истински решения

Това най-много ни липсва тук и сега в Европа, независимо дали става въпрос за протестите за надутите цени на горивата в България, на жълтите жилетки във Франция или за Брекзит референдума във Великобритания.

Навсякъде хората добре усещат, когато нещо в системата куца или има несправедливост. Но ако тази енергия на гняв или желание за промяна не бъде канализирана осъзнато, в конструктивни и работещи решения, създаваме нови проблеми и хаос. Идеална хранителна среда за пръкването на популисти, фалшиви патриоти и други мошеници, отварят се пробойни за хибридни атаки.

Това няма институционално решение. Решенията, които виждам, са всъщност съвсем простички:

  • Да се образоваме, да гледаме трезво и в дълбочина на проблемите, да не се задоволяваме да бъдем купени с лесни или нереални обещания.
  • Повече и различни хора да участват политиката. Не в коментирането по Фейсбук или на масата, а в реалната политика и в реалната власт. Понятието „политическа класа“ трябва да престане да съществува. Това само ще продължи да подхранва разделението на власт-имащи и власт-нямащи, както и на голям брой хора, че не са представени и не се зачитат. Опитът ми с „Да, България!“ през тези 2 години показа, че не е трудно да се включиш под някаква форма в политиката, и че не се изисква кой знае какво за това.

Къде политиката на съюза в България беше провал?

Пари на корумпирани или некомпетентни хора не се дават. Дори намерението да е добро.

С източените милиони от еврофондовете мафията успя да се бетонира още повече, да си купи медии и влияние, да си измисли фалшиви политици. Дори се изкриви пазарната икономика в България, така че в момента да имаш бизнес в определени сектори, и същевременно да бъдеш честен и почтен, стана невъзможно.

Вярвам, че България щеше да има в пъти по-здрава икономика и институции, ако тези пари не бяха дадени просто така. Приветствам, че “Да, България!” излезе с адекватна позиция по този въпрос. Макар да не съм убеден, до колко практически и технически е възможно да бъде направен ефективно този контрол на харченията тук в България в момента.

Имаме един и същи проблеми, и затова си струва да бъдем заедно

През последните 20 години имах щастието да живея, уча, работя и пътувам из цяла Европа. Хората навсякъде имат едни и същи предизвикателства. Човекът в България, Германия и Финландия иска едни същи неща. Хубава работа и дом, адекватно здравеопазване, образование за децата, чиста природа.

Така погледнато има много смисъл да бъдем заедно. По-лесно ще измислим правилните решения и ще намерим парите, времето и ресурсите за това. Защото също стоим пред глобални проблеми, които нито една държава не може да реши сама.

Къде можем да бъдем спокойни и успешни

С печалния референдум Великобритания тръгна да излиза от Европейския съюз, но бързо установи, че дори като бивша империя и пета световна икономика, с БВП от над 3 билиона долара, няма никакъв шанс да успее сама в световния океан при големите акули, освен ако не се подложи на унизителни търговски и други сделки със САЩ и Китай.

Европейският съюз е единствения клуб на държави, където можем да се чувстваме спокойни, да съхраним суверенитета си, и да се развиваме успешно в обозримо бъдеще. Но само пасивно и неосъзнато участие не е достатъчно, иначе си оставаме най-бедната страна в него.

Какво оценявам в Да, България?

Много от вас знаят, че на 7 януари 2017, след паметна среща с Христо Иванов в Дома на културата, се включих като учредител на „Да, България!“. Към този момент ми беше станало пределно ясно, че само с висене по протести и писане на коментари във Фейсбук желаните промени в България няма да ги видя. Нужно е пряко участие в политиката, и дори то да е съвсем скромно, заедно със съмишленици и с добра екипност могат да се преместят планини. Нека оставим тази наивност, че някой друг ще ни оправи. Повече нормални хора трябва да има вътре в политиката. И не, това не изисква кой знае колко.

За предстоящите европейски избори, „Да България!“ е единствената партия, която даде отворена платформа за всеки човек с добри принципи и читави идеи да може да бъде номиниран, и чрез електронни вътрешни избори през мобилно приложение, което всеки член или симпатизант може да свали, гласувалите да излъчат демократично най-добрите кандидати.