Category Archives: Personal

For a quiet and cool workplace

I am at my most productive when I can clearly hear my thoughts. And this requires silence and a cool atmosphere. No fans humming, no power supplies buzzing, no discs clicking. Back in my home office in Bulgaria I took drastic measures to achieve that: I drilled a ø 4cm hole in the wall to the adjacent room and moved my PC case there. Then I got 5m USB and DVI extension cables to link the PC back to the monitor, keyboard and mouse on my desk. So all noisy and EMF emitting bits moved away and next door; the only things that remained on my desk were just the peripheral I/O devices.

The change in terms of silence and comfort were amazing! If you’re working many hours on the PC and would love to have an office atmosphere for utmost peace and concentration – this is the thing to do.

Here in London I now decided to reproduce the same arrangement. This time I took extra care in selecting a low power LCD monitor, as my old Philips screen was heating up quite a bit and its power supply was slightly humming. Samsung’s SyncMaster BX2250 is probably the best choice. It’s spec cites 18 Watts of operational power whereas 20″ to 25″ LCDs from other manufacturers typically consume at least twice as much – between 40 and 50 Watts. The plastic parts are also spec’ed as environmentally friendly, so thumbs up to Samsung for their green mindset and efforts.

Good, back to work now 🙂

2011: New year, new lands, new roads

The London Eye on New Year's Eve

I met the New Year in London. A superb last minute decision, which felt very much like a symbolic “reset” on the zero meridian, leading on to new beginnings, lands and roads.

I guess I’ll be spending more time in London in 2011. My work focus is shifting to busier places, but for bike fun, friends and recharging the batteries I guess I’ll have to keep going back to Bulgaria.

Обратно от Света гора

Върнахме се от Атон. Поработихме здраво. Нашата ударна бригада набра над 5 тона маслини през седмицата в помощ на Зографския манастир. Повечето отидоха за създаването на тази божествена течност наречена зехтин, а най-хубавите и зрели плодове за храна на монасите, работниците и поклонниците там. Направихме и тридневна обиколка по двата бряга на полуострова, където посетихме столицата Карея, скита св. Андрей, и манастирите на Кутлумуш, Ивирон, Великата Лавра, Ксиропотам, Панталеймон, Ксенофонт и Дохияр.

Манастирите на Света гора се славят с това, че в тях се пазят множество чудотворни икони и мощи. Но лично аз най-чудните си мигове изживях другаде – навън, излегнал се на слънце на плажа, съзерцавайки красотата на морето, скалите и горите на Атон; или пък в откровен разговор с някой съвсем обикновен и нерелигиозен човек. Духът на човек в основата си е свободен. Нуждае ли се той да бъде вкарван зад манастирски стени, в тъмни опушени храмове и сложни литургии? Въобще, всички тези религиозни калъпи и закостенели монополни организации налагани над духовността ми се струват ужасно потискащи. Хората чувстват това и на църквата в сегашната й форма сигурно предстои промяна.

Пристанището на Зографския манастир, където ни разтовари корабчето рано сутринта
Маслиновата горичка, където работихме точно на брега на морето
А морето на Атон, то е направо невероятно
Зографският манастир, в един дъждовен есенен ден
Манастирите наподобяват средновековни крепости; през миналото са били често нападани от разбойници и кръстоносци
Параклисът св. Георги, който се намира на малък планински връх срещу Зограф

Със Салса Буда на Водната планина

С Илиан от пловдивската Salsa de Cuba си направихме епичен поход из “Водната планина” или както траките са наричали Рила. Маршрутът ни мина през стръмните зъбери на Мальовица, после по билото до хижа Иван Вазов, след което се спуснахме и до Седемте рилски езера.

Там където водата и планината докосват толкова високо небето, там спокойствието и усещането за чистота са наистина невероятни!

Салса Буда на Елениното езеро
Салса Буда на Елениното езеро

13-те принципа при упражняване на Тайдзи-цюан

  1. Отпуснете раменете, отпуснете и ръцете в лактите.
  2. Приберете гръдния кош и повдигнете гърба.
  3. Оставете ци да потъне към Тан-тиен.
  4. Енергията на върха на главата трябва да е лека и чувствителна.
  5. Отпуснете кръста и бедрата.
  6. Разграничавайте “пълно” и “празно”.
  7. Координирайте горната и долната части на тялото.
  8. Използвайте ум, а не сила.
  9. “Вътрешното” и “външното” трябва да бъдат в хармония.
  10. Свържете съзнанието с ци.
  11. Търсете покоя в процеса на движението.
  12. Обединявайте движението с покоя.
  13. Всяка поза да бъде равномерна и в съответствие с изискванията.

Ритмология в Пловдив

Ритмология, за пръв път тук в Пловдив

Яко, първично, изпълващо, разтрисащо, върховно, енергизиращо – всичко това, и още повече даже, беше Ритмология днес!

Браво на Мартин Иванов, дай Боже повече извънземни като него на нашата малка планета; благодарности и на всички други замесени лица 🙂

И така, очакваме следващото издание. А ритъмът, той е във всички нас, на едно съвсем интуитивно и достъпно ниво!

На сватбена фотосесия на НинаНик

Събота следобед присъствах на сватбена фотосесия на НинаНик в стария град на Пловдив. Моят приятел Тош от TwenKid Studio по същото снимаше кратко рекламно филмче за нейната работа.

Първомайското лънце напичаше камъните по малките улички, навсякъде беше зелено и ухаеше тежко на пролет. А настроението – то беше сватбено!

Нина е наистина сред най-добрите сватбени фотографи тук в Пловдив. Снима с усет и определено много се старае. Ако се интересувате какво се получава разгледате нейни сватбени снимки на NinaNik.com

Step out of your role

From a recent comment I made on Facebook:

People often occupy roles at work that dictate how they should “act”. But you cannot really build a trusting relationship with clients and colleagues when you pretend, when you play an artificial role. True connection can only happen when you are yourself 🙂 So it’s sometimes good to step out of your role and just be genuine 🙂

Една нощ под връх Бездивен

Най-гостоприемните хора живеят високо горе в планината. Петък вечерта с колегата Ножаров замръкнахме точно на билото до връх Бездивен, където с повече съобразителност и немалко извънземен късмет попаднахме на единствените живи хора в района, последното семейство животновъди в иначе изоставена махала. Та тези хора не само че предложиха да ни приютят за през нощта, но и ни приготвиха царска вечеря и закуска, че и с подаръци ни изпратиха дори! И макар да имаше езикова бариера помежду ни си изкарахме една невероятна вечер. Единствено съжалявам за другите такива планинци, които ги няма там сега, отчуждени и изгонени от нашата страна. До т.нар. “възродителен процес” в околността са живели 19 семейства.

По въжения мост между селата Дъждовница и Сухово
На яз. Кърджали срещи полуострова на крепостта Патмос
Изгрев над колибите на Бездивен където нощувахме при овчарите
Спускането от връх Бездивен към долината
Над река Боровица