Category Archives: MTB

24 часовият маратон издание 2010 наближава!

На 11+12 септември Крива спица събира байк терминатори от всички краища на България на 24 часов планински маратон по жестоки пътечки около х. Здравец. Елате, преживяването ще бъде яко и за всички – както за състезатели, така и за зрители!!!

Маратонът, тази година в четвъртото си издание, вече се превръща в традиция. Какво да очакваме този път? Ново трасе, по-големи награди, а може би и нови лица и нови спортни постижения 🙂 Крива спица осигурява перфектната организация, а вие – състезатели и зрители – хубавата емоция 🙂

За подробности – регистрация, трасе, правила – вижте специалния 24h сайт на Крива спица.

Seatpost wisdom

Always choose the longer postpost

… particularly if you’re getting a new bike frame.

But why would you need a new one?

Because bike manufacturers have gone overboard with sizes and today when you buy a new frame it’s very likely it would have its own seatpost diameter. A quick wikipedia check shows how many “standard” diameters are in existence today. Hold your breath:

22.0, 22.2, 23.4, 23.8, 24.0, 25.0, 25.4, 25.8, 26.0, 26.2, 26.4, 26.6, 26.8, 27.0, 27.2, 27.4, 27.8, 28.0, 28.6, 29.4, 29.6, 29.8, 30.0, 30.4, 30.8, 30.9, 31.4, 31.6, 31.8, 32

Something like 30 if you bother to count them.

Отново на Бездивен

На Гергьовден спонтанно реших да оставя всички празнични трапези и шумотевици, и заедно с моя колега от Крива спица, Наката, натоварихме колелата и още по тъмно хванахме пътя към язовира на Кърджали. Никога не съм съжалявал да зарежа кисненето и тъпченето у дома на празник като този в полза на един ден прекаран в планината. Така беше и на 3 март тази година, та и на предишния Гергьовден, когато с приятел от Габрово си направихме малък вело тур до Беленташ. Което не знаех още беше, че от трапезата все пак няма да се лишим…

По план в девет сутринта стигнахме до с. Дъждовница на северния бряг на язовира. Оттам се качихме на колелата, доста добре екипирани с резервни гуми заради множеството трънаци из района, и започнахме с яко спускане по пътечката към въжения мост. Продължихме карането си по пътечки и пътища покрай горната част на язовира, като голямата цел за деня беше връх Бездивен.

Тази част на Родопите винаги ме е очаровала. Няма нищо общо със западната, тук е съвсем друга вселена. Невероятните скални образувания, силното присъствие на камъка навсякъде и вдълбаните в него останки от древните хора, оттам идва магнетизма на този край на планината.

Към обяд, след дълго набиване на педали, влязохме и в село Русалско. Тук се отбих в малкото магазинче за да купя подарък за моите любими планинци горе под върха, единствените останали овчари в тамошната махала от десетина къщи, които миналата есен любезно ни приютиха след като замръкнахме с колелата на билото. Те отново ни посрещаха приятелски, а трепезата която бабата приготви за нас, неочакваните гости – такива вкусни и с любов приготвени ястия не бях хапвал от много време насам. Да са ни живи и здрави нашите планинци от Бездивен!

Планинците от Бездивен
Нашите планинци от Бездивен

На сбогуване се замислих. Имаме такива прекрасни хора в нашата страна, но все още допускаме да си избираме политици, които да ни разделят на лагери и да ни владеят, за техните си тесни лични интереси. Да, нашите планинци там горе не говореха добре български, а ние още по-малко турски. Но това никак не беше пречка между нас да се получи една хубава човешка връзка. Мога само да съжалявам за продължаващото откъсване на тези хора в страната ни, както и за всички ужасни предишни политики на асимилация, преименуване и изселване. Трябва да държим на всички нас тук в България, независимо какъв език говорим, в какво вярвяме или как изглеждаме. Вярвам че може да се получи. Просто ако изходим от това, че всички ние сме хора.

По въжения мостНаката на скаличките над язовираПолуостровът на крепостта ПатмосПо пътечките на НакатаГледки-и-и!!!

Завоите на р. АрдаИзкачването към БездивенНаката кара по билотоТук живеят нашите планинци

Една нощ под връх Бездивен

Най-гостоприемните хора живеят високо горе в планината. Петък вечерта с колегата Ножаров замръкнахме точно на билото до връх Бездивен, където с повече съобразителност и немалко извънземен късмет попаднахме на единствените живи хора в района, последното семейство животновъди в иначе изоставена махала. Та тези хора не само че предложиха да ни приютят за през нощта, но и ни приготвиха царска вечеря и закуска, че и с подаръци ни изпратиха дори! И макар да имаше езикова бариера помежду ни си изкарахме една невероятна вечер. Единствено съжалявам за другите такива планинци, които ги няма там сега, отчуждени и изгонени от нашата страна. До т.нар. “възродителен процес” в околността са живели 19 семейства.

По въжения мост между селата Дъждовница и Сухово
На яз. Кърджали срещи полуострова на крепостта Патмос
Изгрев над колибите на Бездивен където нощувахме при овчарите
Спускането от връх Бездивен към долината
Над река Боровица

На първа планинска с велоклуб Крива спица

Отпечатано в октомврийския брой на сп. Туризъм и Бизнес. Текст: Владимир Джувинов. Снимки: Владимир Джувинов, Владимир Русев, Росен Попов, Стефан Андонов

На Дяволския мост
На Дяволския мост

Пореден напън над педалите. Колелото едва пълзи нагоре по стръмната горска пътека. На първа планинска скорост съм, по-леки предавки не останаха, а краката ми вече са омекнали като разварени спагети. “Ще се бута май”, чувам аз колегата до мен. Това обаче никак не ни плаши. Всъщност, бутането е една съвсем рутинна част от планинското “колоездене”. Виж, мъкненето на колелото на гръб нагоре по сипей осеян с поддаващи камъни – това вече може би е неприятност!

Дърветата се разтварят и нашата вело дружина излиза в светлината на приказна поляна огряна от лятното слънце. Спираме да си поемем дъх, докато очите попиват гледката. Някъде там долу в равнината се вижда града. Суетата и забързаността на ежедневието обаче изглеждат толкова далечни и незначителни сега. Не мисля за нищо, усещам единствено как свежия горски вятър гали разгорещеното тяло. И се чувствам щастлив.

Всеки любител на планинското колоездене си има своята предистория. Аз се захванах преди пет години, главно за разтоварване, особено след някой психо ден на работа. Купих си добре запазено колело втора ръка за 160лв. и започнах да карам из близките гори и баири. Аз и преди обичах да обикалям планините и веднага установих, че колелото има две значителни предимства пред ходенето пеша. Първото е най-вече практично, а именно че на две гуми за един ден могат да се покрият в пъти повече разстояния и следователно забележителности. Второто откритие – това беше голата емоция от скоростта и хвърчането по пътеките, нещо което бързо се превръща в страст. Носете си каска обаче!

Напредъкът по принцип идва постепенно. На мен в началото дори късите наклончета по гладко шосе ми се виждаха мъчителни. Но само след няколко месеца редовно каране започнах да усещам, че вече мога да се справям с все по-дълги и тежки карания. Година по-късно се престраших да участвам в двудневен 200км велопоход в компанията на по-опитен приятел от фирмата. Това беше едно незабравимо изживяване, което ни преведе през гори, езера и китни селца (а може би трябва да добавя и кръчмите). След него вече бях изцяло спечелен за каузата планински колоездач.

На момчетата от пловдивската “Крива спица” попаднах благодарение на модерното чудо интернет. Дотогава чумеех предимно сам из планината, което вече беше започнало да ми дотяга. Нуждаех се от компания. Затова каква радост беше да открия сродни души – както за летене по горските пътеки, така и за миговете на философска равносметка и релакс на по бира в края на деня.

Всеки неподправен любител на планинското колоездене може да намери местенце при “Кривите спици”, независимо какво точно го кара да потегли с колелото нагоре към гората – дали срещата с природата, спускането на скорост по игриви пътечки, епичните приключения в други измерения, или просто бирата с качамак на финала. Важни са удоволствието и споделеният миг!

Освен карания и излети през свободните дни, “Крива спица” също така провежда по две култови мероприятия през годината. В началото на лятото за приятели на клуба се организира “Перпендикулярна вселена” – четиридневен велопоход, който всяка година отвежда участниците до някои от най-красивите и потайни места на Родопите. През септември пък е време за 24-часовия маратон по планинско колоездене, състезание за доказване на мускулите и волята, където в продължение на един ден и една нощ се навъртат километри по пресечен терен.

* * *

Уеб сайт и форум на “Крива спица”: www.kriva.org

Клубът се събира в Пловдив, всеки четвъртък от 19:30ч в Трабанта (до Коматевски възел)

Високо в Рила
Високо в Рила. Всички планини в България са малко или повече достъпни за колоездене, стига да разполагате с достатъчно кондиция, карачески умения и не на последно място – воля за преодоляване на предизвикателства.
Катеренето с колело, особено когато има неравности и хлъзгав терен, изисква солидна мускулна тяга. При върхови усилия се изгарят по 1000 калории/час и дори повече.
Downhill Крива спица
Карачът, който знае как да си партнира със земното притегляне, може да се превърне в спускаческа машина преодоляваща невероятни препятствия. За да няма играчка-плачка, защитата на главата и тялото са задължителни тук.
Крива спица, Стара планина
По билото на Балкана. За каране из такива места човек трябва да е подготвен за среща с всички планински елементи.
Крива спица, Бездивен
Над язовир Кърджали в Родопите. Колелото е универсален метод за планински туризъм, който позволява изминаване на не малки разстояния – с добро темпо от порядъка на 50 до 100км на ден.
Маратон "24"
“Крива спица” провежда две от най-култовите мероприятия по планинско колоездене през годината - “Перпендикулярна вселена”, многодневен велопоход из най-красивите кътчета на Родопите, както и състезанието “24”, денонощен планински веломаратон за проверка на най-издръжливите.
Крива спица, Таратор
След тежкия ден е време за почивка и раздумка. Наред с бирата, тараторът има солидно присъствие в менюто на “Кривите спици”.