Category Archives: Wisdom

Би Ти Ви или как ни се програмира съзнанието

Гледате ли телевизия и добре ли се чувствате след новините?

Илиан, мой приятел от салсата и рейки, редовно ни провокира с разни неща за размисъл, които после генерират едно огромно количество коментари 🙂 Поводът днес беше следния “цигарен” колаж за една от нашите национални телевизии Би Ти Ви и що за информационен канал са те.

Ако сте запознати с невролингвистичното програмиране (NLP) лесно ще забележите, че от всички местни телевизии Би Ти Ви са най-напред с техниките за повлияване на съзнанието. А целта – тя е съвсем проста – повече пари от реклами и повече власт. Защото в същината бизнес моделът на големите съвременни телевизии е съвсем прост – събиране на максимално количество втренчени погледи за продаване на реклами. А когато зад тях стоят и хора с желание за власт и политически интереси – тогава и пропаганда. Повече или по-малко скрита.

Лесно е да се види защо Би Ти Ви са толкова “добри”. Нужно е само да се сетим, че телевизията е клонинг от медийната империя на Рупърт Мърдок, който има нескрити политически и властови интереси, при това глобални. За една такава медийна машина като News Corporation, простираща се на пет континента, просто няма как да не разполагат с персонала и похватите за едно такова ТВ програмиране. Не изключвам при създаването на Би Ти Ви специален екип от компанията майка да е бил пратен тук в България именно с цел такъв инструктаж.

Най-простият начин да установите как даден информационен канал ви действа психически е като се запитате как се чувствате. По-добре ли се чувствате след това? Или нещо сериозно е разбъркало мозъка ви?

А последното, това при Би Ти Ви се прави като по учебник 🙂

Забележете например как се формулират текстовете на новините. Просто на ниво думи и граматика. Всяка новина обикновено тръгва с кратко въвеждащо отрицателно изречение, което после бива последвано от постепенно по-дълги изречения. Първото изречение е кратко за да фиксира вниманието (шок) и да наложи общ емоционален фон на цялото послание, а последващите изречения са “въвеждане” на самото послание (защото при тях човек вече по-малко мисли и по-лесно се приемат подсъзнателно).

А защо има толкова много негативизъм в новините?

Отговорът е лесен: колкото по-стресиран, несигурен и дезориентиран е човек, толкова по-вероятно е да остане с убеждението, че нещо му липсва. И после – дрън – идва сублимния момент – време за реклама 🙂

При това рекламата често се вкарва на максимален контраст. Примерно, сцена с прегърбени и мизерно изглеждащи пенсионери чакащи на опашка с оръфани дрехи. И веднага след това – дрън – реклама на козметичен продукт, където се показва супер и до нереална красота обработен образ на жена манекенка 🙂

За внушаване на недоимък (т.е. че ти трябва нещо) любима думичка е НЯМА. Тя най-добре се вкарва във въвеждащите кратки изречения за дадена новина, при това най-отпред.

Няма да има увеличения на пенсиите.

Дори положителна новина по-този начин бива обръщана чрез отрицателно изречение, където отново в началото се заковава това НЯМА. Примерно, новина че болница в еди кой си град ще продължи да работи се обръща на следното

Няма да бъде закрита болницата в…

И други такива:

Не беше постигнато съгласие на срещата на…

Няма пари за бюджет 2012…

Но думите като такива са само малко част от информационния поток. Изследвания са показвали, че понякога над 80% от информацията се приема по-други канали, като интонация и езика на тялото.

Разпускащи, усмихнати и спокойни ли изглеждат говорителите по новините?

Или по-скоро имате усещане за някакво неспокойствие (дори на външен план уж да не изглежда така)?

Обърнете внимание на тона, интонацията и скоростта на изговаряне на думите. По принцип, когато човек говори малко по-бързо и монотонно, тялото е вдървено, а погледът сравнително неподвижен – тогава зрителят възприема повече сигнали за несигурност. Все едно сте ученик пред дъската, а водещият е някой даскал, който не ви мисли доброто 🙂

Мой колега също сподели и друга психологическа особеност на гледането на телевизията, а именно че при прикован и неподвижен поглед мозъкът по-принцип е податлив на хипнотично въздействие.

А за капак на менталното програмиране при Би Ти Ви идва лозунгът “Новините – Всички гледни точки“… са нашите 🙂

Решението да излезете от тази матрица е съвсем лесно – просто изключете дистанционното. Може би в началото няма да е лесно, защото гледането на телевизия и особено на новините може да е станало почти зависимост. Но ще си струва, за доброто на вашата душа и ум 🙂

Аз не гледам новини по телевизията и това никак не значи, че не съм информиран какво става в България. Даже по-ясни започнаха да ми стават много неща 🙂 Светът извън телевизията е много по-спокоен и там има много повече решения и хубаво настроение отколкото предполагате 🙂

For a quiet and cool workplace

I am at my most productive when I can clearly hear my thoughts. And this requires silence and a cool atmosphere. No fans humming, no power supplies buzzing, no discs clicking. Back in my home office in Bulgaria I took drastic measures to achieve that: I drilled a ø 4cm hole in the wall to the adjacent room and moved my PC case there. Then I got 5m USB and DVI extension cables to link the PC back to the monitor, keyboard and mouse on my desk. So all noisy and EMF emitting bits moved away and next door; the only things that remained on my desk were just the peripheral I/O devices.

The change in terms of silence and comfort were amazing! If you’re working many hours on the PC and would love to have an office atmosphere for utmost peace and concentration – this is the thing to do.

Here in London I now decided to reproduce the same arrangement. This time I took extra care in selecting a low power LCD monitor, as my old Philips screen was heating up quite a bit and its power supply was slightly humming. Samsung’s SyncMaster BX2250 is probably the best choice. It’s spec cites 18 Watts of operational power whereas 20″ to 25″ LCDs from other manufacturers typically consume at least twice as much – between 40 and 50 Watts. The plastic parts are also spec’ed as environmentally friendly, so thumbs up to Samsung for their green mindset and efforts.

Good, back to work now 🙂

The best project collaboration tool

To me a quality face-to-face meeting is the best project collaboration tool.

On several occasions I have worked on projects relying on a purely software environment for collaboration and there was no true sense of involvement there. I felt an air of anonymity and detachment among the members, no shared spirit and consciousness (which allow people to act intuitively and with little direction). Perhaps not surprisingly these projects didn’t fare well.

If you cannot afford frequent live meetings make sure you have a socially competent and engaging moderator to loosen the atmosphere and create situations for people to bond. A woman may be perfect for such a position. For programmers can be so timid and introvert sometimes, and need to nudged 🙂