Category Archives: Bulgaria

Мантрата на статуквото

voting

Нещата са зле. Всяка промяна обаче ще ги направи още по-зле. Затова нека се примирим с нещата такива каквито са.

Това е мантрата на статуквото. Дистанционното гласуване не е добра идея, защото ще има още повече купени гласове. Затова нека не пипаме нещата. Така те всъщност са добре.

Статуквото често е облечено в добра и на пръв поглед логична реторика. Реторика, която лесно “попива”. В главите на не малко добре настроени и умни хора, които се хващат в нейната омайна песен, и на свой ред я преповтарят, отново и отново. Защото ако нещо не се повтаря, по медиите и в главите на хората, то няма да стане “истина”.

Шепата хора, които са се окопали във властта искат да вярваме, че нямаме избор.

Статуквото иска да ни убеди, че системата е скапана, и че тя не може да се промени. Така че да си траем, да не търсим промяна, и да не излизаме да гласуваме, защото “всичките са маскари”. Политиката трябва да бъде нещо мръсно, за да не влиза чист човек в нея. Това е прекрасно, защото когато дойде време за избор или референдум, всички добри и нормални хора, отвратени от БГ “политиката”, ще си стоят вкъщи, и с няколко десетки хиляди лева ще могат да се купят достатъчно гласове.

Песента за дистанционното гласуване е същата. Статуквото няма полза гласуването да стане лесно. За хора млади, пътуващи, заети, защото този контингент индивиди са много наясно какво става. Ще е много опасно ако много знаещи и видели по-добър свят българи в чужбина изведнъж достъпно могат да гласуват. Затова и статуквото не говори за тези емигранти. За него гласуващите в чужбина ще са само българските турци, които били стадо на ДПС. Затова системата с чувалите трябва да продължи.

Лаб Пловдив – учредителен протокол

*** Протокол на учредителната среща на Лаб Пловдив ***

16 май 2013, Арт Кафе Пловдив

записал Владимир Джувинов

Срещата започна в 18:30ч с лично представяне на всеки от участниците.

След това бяха записани предложения на участници за лаба за неговите условия,
организиране и дейности:

* Възможност за сигурно паркиране на велосипеди
* Лесно паркиране в района за автомобили
* Тиха стая за работа
* Достъп 24/7
* Нежилищно, тихо място
* Възможност за помещаване на фриланс офиси, място за работни срещи и с
клиенти, за презентации
* Климатизация
* WC
* Вендинг машина напитки, кафе, вафли
* Провеждане на демонстрации, хакер маратони
* Варианти за достъп: с чип карта, за всички членове или за основно
пребиваващите в лаба, които да отварят на членове без карта/ключ
* Заключващи се шкафчета за лични вещи, компютри
* Постоянни PC машини за общо ползване
* Вътрешен правилник
* Тераса
* Интернет

Определени бяха следните етапи в създаването на лаба:

Етап 1: покриване на минималното нужно за неговото функциониране

1. Помещение, минимално обзаведено
2. Интернет
3. Вътрешен правилник
4. Кът за трапезария

Етап 2: след заработване и установяване на лаба

1. Създаване на юридическо лице – Сдружение с нестопанска цел
2. Провеждане и огранизиране на платени курсове, презентации и събития за
допълнително финансиране на лаба

Членство и членски внос

Дефинирани бяха две възможни форми на членуване в лаба:

1. Общи членове на лаба: Достъп до лаба 24/7, свободно ползване на общата
база на лаба (т.н. hackerspace), възможност за достъп на външни лица с
придружител член.

2. Членове на лаба ползващи го като собствен офис: със собствено обособено
и запазено място (бюро) за работа. Могат евентуално да имат собствена една
или повече отделни стаи в лаба.

След гласуване с обикновено мнозинство бяха взети следните решения:

1. Лаб Пловдив да има както общ хакер-спейс (за всички членове) така и
обособено работно пространство за членове, които да го ползват като техен
постоянен офис (co-worker спейс).

2. Месечен членски внос от 25лв за общите членове на лаба.

3. Месечен членски внос от 100лв за членове на лаба, които ще го ползват като
офис и ще имат обособено място за работа там. Техни фирмени сътрудници ще
могат да ползват намаление, чиито размер не беше решен.

4. Месечен членски внос от 10 лв за ученици.

Извърши се преброяване изявилите желание да бъдат членове:

1. Като общи членове с 25 лв месечен членски внос: 30 човека
2. Като общи членове ученици с 10 лв месечен членски внос: 2 човека
3. Като фрийлансъри с 100 лв месечен членски внос за офис място: 5 човека

След преброяването беше съставен списък с имената и телефонните номера на
желаещите да бъдат членове.

Проведе се дискусия за управлението и общото събрание на лаба.

Бяха дефинирани следните екипи, след което за участие тях се записаха
доброволци:

* Екип за избор на място на лаба
* Екип за създаване на правилник
* Екип за създаване и поддръжка на сайт на лаба
* Екип за маркетинг
* Касиер, също за плащане на сметки
* Секретар, за водене на протоколи и документация
* Домакин(и) на лаба
* Екип за техническа поддръжка
* Екип за организиране на събития и курсове
* Екип за набиране на партньори и спонсори

Решено беше следващата среща да се проведе на същото място (Арт Кафе) на 22 май
от 18:30ч. На нея желаещите да бъдат членове да носят двойния размер на
месечния членски внос за заплащане на първоначалната такса. Ще се обсъдят
предложени места за лаба, правилник и ще бъдат гласувани отговорници за
екипите.

Срещата приключи в 21:30ч с бира 🙂

Би Ти Ви или как ни се програмира съзнанието

Гледате ли телевизия и добре ли се чувствате след новините?

Илиан, мой приятел от салсата и рейки, редовно ни провокира с разни неща за размисъл, които после генерират едно огромно количество коментари 🙂 Поводът днес беше следния “цигарен” колаж за една от нашите национални телевизии Би Ти Ви и що за информационен канал са те.

Ако сте запознати с невролингвистичното програмиране (NLP) лесно ще забележите, че от всички местни телевизии Би Ти Ви са най-напред с техниките за повлияване на съзнанието. А целта – тя е съвсем проста – повече пари от реклами и повече власт. Защото в същината бизнес моделът на големите съвременни телевизии е съвсем прост – събиране на максимално количество втренчени погледи за продаване на реклами. А когато зад тях стоят и хора с желание за власт и политически интереси – тогава и пропаганда. Повече или по-малко скрита.

Лесно е да се види защо Би Ти Ви са толкова “добри”. Нужно е само да се сетим, че телевизията е клонинг от медийната империя на Рупърт Мърдок, който има нескрити политически и властови интереси, при това глобални. За една такава медийна машина като News Corporation, простираща се на пет континента, просто няма как да не разполагат с персонала и похватите за едно такова ТВ програмиране. Не изключвам при създаването на Би Ти Ви специален екип от компанията майка да е бил пратен тук в България именно с цел такъв инструктаж.

Най-простият начин да установите как даден информационен канал ви действа психически е като се запитате как се чувствате. По-добре ли се чувствате след това? Или нещо сериозно е разбъркало мозъка ви?

А последното, това при Би Ти Ви се прави като по учебник 🙂

Забележете например как се формулират текстовете на новините. Просто на ниво думи и граматика. Всяка новина обикновено тръгва с кратко въвеждащо отрицателно изречение, което после бива последвано от постепенно по-дълги изречения. Първото изречение е кратко за да фиксира вниманието (шок) и да наложи общ емоционален фон на цялото послание, а последващите изречения са “въвеждане” на самото послание (защото при тях човек вече по-малко мисли и по-лесно се приемат подсъзнателно).

А защо има толкова много негативизъм в новините?

Отговорът е лесен: колкото по-стресиран, несигурен и дезориентиран е човек, толкова по-вероятно е да остане с убеждението, че нещо му липсва. И после – дрън – идва сублимния момент – време за реклама 🙂

При това рекламата често се вкарва на максимален контраст. Примерно, сцена с прегърбени и мизерно изглеждащи пенсионери чакащи на опашка с оръфани дрехи. И веднага след това – дрън – реклама на козметичен продукт, където се показва супер и до нереална красота обработен образ на жена манекенка 🙂

За внушаване на недоимък (т.е. че ти трябва нещо) любима думичка е НЯМА. Тя най-добре се вкарва във въвеждащите кратки изречения за дадена новина, при това най-отпред.

Няма да има увеличения на пенсиите.

Дори положителна новина по-този начин бива обръщана чрез отрицателно изречение, където отново в началото се заковава това НЯМА. Примерно, новина че болница в еди кой си град ще продължи да работи се обръща на следното

Няма да бъде закрита болницата в…

И други такива:

Не беше постигнато съгласие на срещата на…

Няма пари за бюджет 2012…

Но думите като такива са само малко част от информационния поток. Изследвания са показвали, че понякога над 80% от информацията се приема по-други канали, като интонация и езика на тялото.

Разпускащи, усмихнати и спокойни ли изглеждат говорителите по новините?

Или по-скоро имате усещане за някакво неспокойствие (дори на външен план уж да не изглежда така)?

Обърнете внимание на тона, интонацията и скоростта на изговаряне на думите. По принцип, когато човек говори малко по-бързо и монотонно, тялото е вдървено, а погледът сравнително неподвижен – тогава зрителят възприема повече сигнали за несигурност. Все едно сте ученик пред дъската, а водещият е някой даскал, който не ви мисли доброто 🙂

Мой колега също сподели и друга психологическа особеност на гледането на телевизията, а именно че при прикован и неподвижен поглед мозъкът по-принцип е податлив на хипнотично въздействие.

А за капак на менталното програмиране при Би Ти Ви идва лозунгът “Новините – Всички гледни точки“… са нашите 🙂

Решението да излезете от тази матрица е съвсем лесно – просто изключете дистанционното. Може би в началото няма да е лесно, защото гледането на телевизия и особено на новините може да е станало почти зависимост. Но ще си струва, за доброто на вашата душа и ум 🙂

Аз не гледам новини по телевизията и това никак не значи, че не съм информиран какво става в България. Даже по-ясни започнаха да ми стават много неща 🙂 Светът извън телевизията е много по-спокоен и там има много повече решения и хубаво настроение отколкото предполагате 🙂

24 часовият маратон издание 2010 наближава!

На 11+12 септември Крива спица събира байк терминатори от всички краища на България на 24 часов планински маратон по жестоки пътечки около х. Здравец. Елате, преживяването ще бъде яко и за всички – както за състезатели, така и за зрители!!!

Маратонът, тази година в четвъртото си издание, вече се превръща в традиция. Какво да очакваме този път? Ново трасе, по-големи награди, а може би и нови лица и нови спортни постижения 🙂 Крива спица осигурява перфектната организация, а вие – състезатели и зрители – хубавата емоция 🙂

За подробности – регистрация, трасе, правила – вижте специалния 24h сайт на Крива спица.

Със Салса Буда на Водната планина

С Илиан от пловдивската Salsa de Cuba си направихме епичен поход из “Водната планина” или както траките са наричали Рила. Маршрутът ни мина през стръмните зъбери на Мальовица, после по билото до хижа Иван Вазов, след което се спуснахме и до Седемте рилски езера.

Там където водата и планината докосват толкова високо небето, там спокойствието и усещането за чистота са наистина невероятни!

Салса Буда на Елениното езеро
Салса Буда на Елениното езеро

Ритмология в Пловдив

Ритмология, за пръв път тук в Пловдив

Яко, първично, изпълващо, разтрисащо, върховно, енергизиращо – всичко това, и още повече даже, беше Ритмология днес!

Браво на Мартин Иванов, дай Боже повече извънземни като него на нашата малка планета; благодарности и на всички други замесени лица 🙂

И така, очакваме следващото издание. А ритъмът, той е във всички нас, на едно съвсем интуитивно и достъпно ниво!

Отново на Бездивен

На Гергьовден спонтанно реших да оставя всички празнични трапези и шумотевици, и заедно с моя колега от Крива спица, Наката, натоварихме колелата и още по тъмно хванахме пътя към язовира на Кърджали. Никога не съм съжалявал да зарежа кисненето и тъпченето у дома на празник като този в полза на един ден прекаран в планината. Така беше и на 3 март тази година, та и на предишния Гергьовден, когато с приятел от Габрово си направихме малък вело тур до Беленташ. Което не знаех още беше, че от трапезата все пак няма да се лишим…

По план в девет сутринта стигнахме до с. Дъждовница на северния бряг на язовира. Оттам се качихме на колелата, доста добре екипирани с резервни гуми заради множеството трънаци из района, и започнахме с яко спускане по пътечката към въжения мост. Продължихме карането си по пътечки и пътища покрай горната част на язовира, като голямата цел за деня беше връх Бездивен.

Тази част на Родопите винаги ме е очаровала. Няма нищо общо със западната, тук е съвсем друга вселена. Невероятните скални образувания, силното присъствие на камъка навсякъде и вдълбаните в него останки от древните хора, оттам идва магнетизма на този край на планината.

Към обяд, след дълго набиване на педали, влязохме и в село Русалско. Тук се отбих в малкото магазинче за да купя подарък за моите любими планинци горе под върха, единствените останали овчари в тамошната махала от десетина къщи, които миналата есен любезно ни приютиха след като замръкнахме с колелата на билото. Те отново ни посрещаха приятелски, а трепезата която бабата приготви за нас, неочакваните гости – такива вкусни и с любов приготвени ястия не бях хапвал от много време насам. Да са ни живи и здрави нашите планинци от Бездивен!

Планинците от Бездивен
Нашите планинци от Бездивен

На сбогуване се замислих. Имаме такива прекрасни хора в нашата страна, но все още допускаме да си избираме политици, които да ни разделят на лагери и да ни владеят, за техните си тесни лични интереси. Да, нашите планинци там горе не говореха добре български, а ние още по-малко турски. Но това никак не беше пречка между нас да се получи една хубава човешка връзка. Мога само да съжалявам за продължаващото откъсване на тези хора в страната ни, както и за всички ужасни предишни политики на асимилация, преименуване и изселване. Трябва да държим на всички нас тук в България, независимо какъв език говорим, в какво вярвяме или как изглеждаме. Вярвам че може да се получи. Просто ако изходим от това, че всички ние сме хора.

По въжения мостНаката на скаличките над язовираПолуостровът на крепостта ПатмосПо пътечките на НакатаГледки-и-и!!!

Завоите на р. АрдаИзкачването към БездивенНаката кара по билотоТук живеят нашите планинци

Една нощ под връх Бездивен

Най-гостоприемните хора живеят високо горе в планината. Петък вечерта с колегата Ножаров замръкнахме точно на билото до връх Бездивен, където с повече съобразителност и немалко извънземен късмет попаднахме на единствените живи хора в района, последното семейство животновъди в иначе изоставена махала. Та тези хора не само че предложиха да ни приютят за през нощта, но и ни приготвиха царска вечеря и закуска, че и с подаръци ни изпратиха дори! И макар да имаше езикова бариера помежду ни си изкарахме една невероятна вечер. Единствено съжалявам за другите такива планинци, които ги няма там сега, отчуждени и изгонени от нашата страна. До т.нар. “възродителен процес” в околността са живели 19 семейства.

По въжения мост между селата Дъждовница и Сухово
На яз. Кърджали срещи полуострова на крепостта Патмос
Изгрев над колибите на Бездивен където нощувахме при овчарите
Спускането от връх Бездивен към долината
Над река Боровица

На първа планинска с велоклуб Крива спица

Отпечатано в октомврийския брой на сп. Туризъм и Бизнес. Текст: Владимир Джувинов. Снимки: Владимир Джувинов, Владимир Русев, Росен Попов, Стефан Андонов

На Дяволския мост
На Дяволския мост

Пореден напън над педалите. Колелото едва пълзи нагоре по стръмната горска пътека. На първа планинска скорост съм, по-леки предавки не останаха, а краката ми вече са омекнали като разварени спагети. “Ще се бута май”, чувам аз колегата до мен. Това обаче никак не ни плаши. Всъщност, бутането е една съвсем рутинна част от планинското “колоездене”. Виж, мъкненето на колелото на гръб нагоре по сипей осеян с поддаващи камъни – това вече може би е неприятност!

Дърветата се разтварят и нашата вело дружина излиза в светлината на приказна поляна огряна от лятното слънце. Спираме да си поемем дъх, докато очите попиват гледката. Някъде там долу в равнината се вижда града. Суетата и забързаността на ежедневието обаче изглеждат толкова далечни и незначителни сега. Не мисля за нищо, усещам единствено как свежия горски вятър гали разгорещеното тяло. И се чувствам щастлив.

Всеки любител на планинското колоездене си има своята предистория. Аз се захванах преди пет години, главно за разтоварване, особено след някой психо ден на работа. Купих си добре запазено колело втора ръка за 160лв. и започнах да карам из близките гори и баири. Аз и преди обичах да обикалям планините и веднага установих, че колелото има две значителни предимства пред ходенето пеша. Първото е най-вече практично, а именно че на две гуми за един ден могат да се покрият в пъти повече разстояния и следователно забележителности. Второто откритие – това беше голата емоция от скоростта и хвърчането по пътеките, нещо което бързо се превръща в страст. Носете си каска обаче!

Напредъкът по принцип идва постепенно. На мен в началото дори късите наклончета по гладко шосе ми се виждаха мъчителни. Но само след няколко месеца редовно каране започнах да усещам, че вече мога да се справям с все по-дълги и тежки карания. Година по-късно се престраших да участвам в двудневен 200км велопоход в компанията на по-опитен приятел от фирмата. Това беше едно незабравимо изживяване, което ни преведе през гори, езера и китни селца (а може би трябва да добавя и кръчмите). След него вече бях изцяло спечелен за каузата планински колоездач.

На момчетата от пловдивската “Крива спица” попаднах благодарение на модерното чудо интернет. Дотогава чумеех предимно сам из планината, което вече беше започнало да ми дотяга. Нуждаех се от компания. Затова каква радост беше да открия сродни души – както за летене по горските пътеки, така и за миговете на философска равносметка и релакс на по бира в края на деня.

Всеки неподправен любител на планинското колоездене може да намери местенце при “Кривите спици”, независимо какво точно го кара да потегли с колелото нагоре към гората – дали срещата с природата, спускането на скорост по игриви пътечки, епичните приключения в други измерения, или просто бирата с качамак на финала. Важни са удоволствието и споделеният миг!

Освен карания и излети през свободните дни, “Крива спица” също така провежда по две култови мероприятия през годината. В началото на лятото за приятели на клуба се организира “Перпендикулярна вселена” – четиридневен велопоход, който всяка година отвежда участниците до някои от най-красивите и потайни места на Родопите. През септември пък е време за 24-часовия маратон по планинско колоездене, състезание за доказване на мускулите и волята, където в продължение на един ден и една нощ се навъртат километри по пресечен терен.

* * *

Уеб сайт и форум на “Крива спица”: www.kriva.org

Клубът се събира в Пловдив, всеки четвъртък от 19:30ч в Трабанта (до Коматевски възел)

Високо в Рила
Високо в Рила. Всички планини в България са малко или повече достъпни за колоездене, стига да разполагате с достатъчно кондиция, карачески умения и не на последно място – воля за преодоляване на предизвикателства.
Катеренето с колело, особено когато има неравности и хлъзгав терен, изисква солидна мускулна тяга. При върхови усилия се изгарят по 1000 калории/час и дори повече.
Downhill Крива спица
Карачът, който знае как да си партнира със земното притегляне, може да се превърне в спускаческа машина преодоляваща невероятни препятствия. За да няма играчка-плачка, защитата на главата и тялото са задължителни тук.
Крива спица, Стара планина
По билото на Балкана. За каране из такива места човек трябва да е подготвен за среща с всички планински елементи.
Крива спица, Бездивен
Над язовир Кърджали в Родопите. Колелото е универсален метод за планински туризъм, който позволява изминаване на не малки разстояния – с добро темпо от порядъка на 50 до 100км на ден.
Маратон "24"
“Крива спица” провежда две от най-култовите мероприятия по планинско колоездене през годината - “Перпендикулярна вселена”, многодневен велопоход из най-красивите кътчета на Родопите, както и състезанието “24”, денонощен планински веломаратон за проверка на най-издръжливите.
Крива спица, Таратор
След тежкия ден е време за почивка и раздумка. Наред с бирата, тараторът има солидно присъствие в менюто на “Кривите спици”.